Очите ѝ

Очите ѝ те гледат влюбено, а после те сразяват ледено. Очите ѝ те омагьосват, а после бурята ги смила на капки дъжд, порой от думи. Очите ѝ – поезия без думи, достигат до сърцето ти. Очите ѝ – картина на дете, не казват нищо, чакат откривател да види всичко. Очите ѝ. Момичето. И облаците, и […]

Петък

Понякога е трудно да си петък. Краката натежават, мислите – олекват. А съботата те подпира: „Бързай!“ Неделята те гледа тежко… Понякога е тежко да си петък. Сърцето тупка учестено, че „време не остава“…. за игри, закачки, питиета, нощен смях или въздишки леки… Понякога е трудно да си петък. Очите се затварят още в 9. А […]

Първи януари

Първи януари е гладен. Проплака преди часове. Оглежда се и не вярва какво му наричат: „Та аз съм дете!“. Първи януари е любопитен; готов е да бъде герой. Наивен и пълен с илюзии. Подарете му свят. Първи януари е първи. И ние сме първи. Без изключение. На другата сутрин – по ред.

Не знаеш

Не знаеш нищо, мамо – каза той. Не знам, и двамата не знаем, но имаме куража да научим. Да следваме мечтите ти, ще борим змейове, спасяваме принцеси… Огньове ще прескачаме, а после локви… И всичко ще научим, даже повече. Защото ще сме двама – аз и ти: момчето с меча и неговата дама. Кога ще […]

Кафе

Предпочитам кафето си с мляко. Да пробие нощта, да засъскат горещите камъни, по които ще тръгна след час. Вече съм стара за спринтове, дните са дълги за късо кафе. Кафето се пие на глътки: сладка надежда, горчива реалност, кисела жилка за нови премеждия. Обичам кафето си сутрин… в дълбоката чаша с лалета. След първата чаша […]

Есен

Измами ме, измами ме, измами ме! Ах, есен сладострастна… Студът проникна, слънцето целува за последно. Измами ме, за да се влюбя във кестени, в кашмирен шал, в игра на светлосенки. А аз ти сготвих вкусна супа, и сладкиш опекох… Измами ме, но ти прощавам. Ти си есен, аз съм есен… чаровно мила вечер, сутрешно сърдита. […]

Пролет

Палтото й е топло, а роклята – копринена. Пристъпва леко, а снегът попива… всяка крачка, всеки дъх с ухание на пролет. Палтото й е бяло, а роклята – червена. Сбогува се с любов със зимата. Пристъпва леко, а снегът се стапя… готов да стане локва. Локва – огледало за нова пролет суета.