category.php
Понеделник В понеделник най-не обичам усещането за спринт. Едно, две, три, тичай! Аз мога да тичам и обикновено настигам това, което гоня, но в понеделник всички се бутат на старта и леко се губя сред настъпвания, сръчквания, викове, пухтене…Как да стартираш успешно, когато всички искат да са спринтьори, а ти просто се надяваш да завършиш […]
Когато малкото е всичко и всичко е наред, ако и малкото е нужното, а нужното е всичко, което е достатъчно за празник, делник, без часовник…засега. Тогава всичко е възможното, а то е път към непознатото, и малкото ще стане точица, а нужното – бележка на хладилника. Тогава е възможно да сме същите, но днес и […]
Пее… Оглушително силно! Впила нокти във вените, на клоните сухи, които разцъфват болезнено. Пее, крещи… Не ѝ пука, че още е ледено, че слънцето грее болезнено, че хората още не знаят, че пролет е. Пее, крещи… Котката, кацнала на керемидите. Крещи и нехае за хората, които не знаят, че любовта е царица, че носи тиара. […]
„Колко е вкусен, студен е… Почти сладолед е!“, усмихва се той и смехът му – снежинка , магия, по-силна от зимна любов, топи се в душата ми. „Обичам я зимата – има и сняг, и шейна, и подаръци“ – каза той и ми дава кокиче със шапка, което да нося като син талисман. „Обичам и […]
Очите ѝ те гледат влюбено, а после те сразяват ледено. Очите ѝ те омагьосват, а после бурята ги смила на капки дъжд, порой от думи. Очите ѝ – поезия без думи, достигат до сърцето ти. Очите ѝ – картина на дете, не казват нищо, чакат откривател да види всичко. Очите ѝ. Момичето. И облаците, и […]
Понякога е трудно да си петък. Краката натежават, мислите – олекват. А съботата те подпира: „Бързай!“ Неделята те гледа тежко… Понякога е тежко да си петък. Сърцето тупка учестено, че „време не остава“…. за игри, закачки, питиета, нощен смях или въздишки леки… Понякога е трудно да си петък. Очите се затварят още в 9. А […]
Първи януари е гладен. Проплака преди часове. Оглежда се и не вярва какво му наричат: „Та аз съм дете!“. Първи януари е любопитен; готов е да бъде герой. Наивен и пълен с илюзии. Подарете му свят. Първи януари е първи. И ние сме първи. Без изключение. На другата сутрин – по ред.
Не знаеш нищо, мамо – каза той. Не знам, и двамата не знаем, но имаме куража да научим. Да следваме мечтите ти, ще борим змейове, спасяваме принцеси… Огньове ще прескачаме, а после локви… И всичко ще научим, даже повече. Защото ще сме двама – аз и ти: момчето с меча и неговата дама. Кога ще […]
Предпочитам кафето си с мляко. Да пробие нощта, да засъскат горещите камъни, по които ще тръгна след час. Вече съм стара за спринтове, дните са дълги за късо кафе. Кафето се пие на глътки: сладка надежда, горчива реалност, кисела жилка за нови премеждия. Обичам кафето си сутрин… в дълбоката чаша с лалета. След първата чаша […]
Измами ме, измами ме, измами ме! Ах, есен сладострастна… Студът проникна, слънцето целува за последно. Измами ме, за да се влюбя във кестени, в кашмирен шал, в игра на светлосенки. А аз ти сготвих вкусна супа, и сладкиш опекох… Измами ме, но ти прощавам. Ти си есен, аз съм есен… чаровно мила вечер, сутрешно сърдита. […]