СподеленоСтихове

Зимно дете

„Колко е вкусен, студен е…
Почти сладолед е!“,
усмихва се той
и
смехът му –
снежинка ,
магия,
по-силна от зимна любов,
топи се в душата ми.
„Обичам я зимата –
има
и сняг,
и шейна,
и подаръци“ – каза той
и ми дава кокиче със шапка,
което да нося като син талисман.
„Обичам и лятото,
морето,
ескимото,
може ли още?“- попита ме той.
Да, твои са,
твоя съм,
моя есенна приказка,
зимно пригушкане,
пролетна буря
и лятна вихрушка.
Твоя съм, твои са,
всяка година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.